Как продължава
ДНЕВНИКЪТ НА ЕДНА МНОГО ГЛАДНА ЖЕНА?
поща ЕВА
Драга редакция,
Бях много впечатлена от преживелиците на вашата колежка Биляна Хинова във варненската клиника на д-р Емилова. Имам проблем с теглото, както и други заболявания, които, както разбрах от материала, се лекуват в тази клиника. Все още обаче се колебая дали да отида там, защото чувам за резултатите от лечението противоречиви неща. Казвали са ми, че след време пациентите отново напълняват и заедно с теглото симптомите на старите болести се връщат. Познавам лично жена, която е била при д-р Емилова и поддържа постигнатото там тегло, но със зверска диета. Казвала ми е, че дори когато прекали с морковите, качва килограми. Не съм сигурна, че ще мога да издържа на подобен безжалостен хранителен режим. Може би не е точно така. Моля ви, нека вашата колежка, която беше при д-р Емилова миналата зима и долу-горе по същото време сподели в ЕВА какво е преживяла там, да напише как се чувства сега, успява ли да поддържа постигнатото при лечение то тегло и при какъв хранителен режим.
Иванка Димова от Русе
Дневник на една сита и здрава жена
от Биляна Хинова
Ако някой ми беше предсказал това, което преживях през изминалата година, щях да го погледна и смело да кажа: Та аз съм само на 35, какви проблеми, какво кръвно, изобщо... Накратко (за тези, които не са чели въпросния дневник, могат да направят това тук)
Ето цялата история:
януари 2003
Здравословното ми състояние бе много лошо: кръвно налягане непостоянно, по-често високо, с много чести хипертонични кризи със стойности 200/140; липса на функция на щитовидната жлеза, уголемена и болезнена, предстояща операция през май 2003 след 3-4-месечно медикаментозно лечение; и не на последно място близо 17 килограма наднормено тегло и една кутия цигари на ден.
февруари 2003
Отидох при д-р Емилова във Варна.
март 2003
След 20 дни плодове и чай и 10 дни захранване бях с кръвно налягане 110/70, килограми - 13 по-малко, няколко от възлите на щитовидната жлеза бяха напълно изчезнали и приемах наполовина по-малко от лекарството, което ми бяха изписали. От лекарствата за сърце и кръвно ми остана само един бета-блокер, който постепенно намалих и спрях до края на април. Не пушех вече.
април, май, юни 2003
През цялото това време се чувствах прекрасно. Промених навиците си почти във всяко едно отношение. Никакви млечни продукти (оказа се, че не е невъзможно да живееш без сирене и кашкавал), опитвах се да следвам принципите на разделното хранене, не пия кафе и кола, но пък си разрешавам шоколад. Не съм месоядна, затова приоритетите ми са към рибата и пилешкото месо. Сусамът и медът заеха основно място в кухнята ми. Промених и храненето на децата и близките си. След като видяха промените с мен, а и се съобразяваха с моя хранителен режим, нещата се случваха постепенно. Всички свалиха по няколко излишни килограма. Единственото нещо, на което не можах да устоя, са цигарите. Лекарства - само половин доза от лекарството за щитовидната жлеза.
юли 2003
Вече бях планирала второто гладуване за края на юли. Започнах сама в София. Притеснявах се дали ще се справя - да ходя на работа, да си гледам малкото момиченце и да гладувам едновременно. Не беше трудно. Даже установих, че след втория-третия ден като престанеш да мислиш за ядене и да изразходваш енергия за храносмилане, имаш 10 пъти повече сила и желание за всичко. Без да искам, но на 10-12 ден се усетих, че от няколко дни не съм си пила лекарството за щитовидната жлеза. Чувствах се добре и реших, че щом не усещам симптомите на болестта, да го спра поне до края на гладуването. Това лекарство, когато го изписаха, ми заявиха, че ще го пия цял живот.
август 2003
На 18 ден от гладуването заедно с двете ми дъщери (едната - на 13, а другата - почти на 1 година) заминахме при д-р Емилова на Пампорово. Голямата ми дъщеря започна 6-дневно гладуване, а аз довърших моето и започнах захранване. Бебето се хранеше разделно от кухнята на клиниката. На края на захранването ми направиха пълни изследвания. Ве че не взимах никакви лекарства. Кръвното ми през целия период беше идеално.
Два дни по-късно лекуващият лекар ме повика в кабинета на д-р Емилова. Самата тя ме посрещна доста развълнувана и ми съобщи, че хормоналните ми изследвания са в абсолютната норма. И, о чудеса!!! Щитовидната жлеза отново работи. Разплаках се, чувствах се прекрасно и не можех да повярвам, че с толкова малко усилия постигнах страхотни резултати за по-малко от 8 месеца. Моят медицински картон бе поставен в специалната папка на д-р Емилова - папката на отличниците. Голямата ми дъщеря също остана много доволна - свали 5 килограма и беше готова за морето и за тоалетите с гол пъп. Освен това тя разбра основните неща за храненето, което ме радва, защото е във възрастта, в която се формира и културата на хранене, която ние, родителите, пренебрегваме.
септември, октомври, декември 2003
Тези три месеца бяха много напрегнати в моята работа, но успях да ги премина без сериозни здравословни проблеми. Два-три пъти вдигнах кръвното, но с малко почивка и няколко дни плодове и чай нещата се нормализираха. Важното е, че вече знам какво да правя и не посягам към лекарствата, които, повярвайте ми, не ни лекуват, а ни правят още по-болни.
януари 2004
Ако ви кажа, че по празниците не си похапнах от всички вкусотии на трапезата, ще ви излъжа. Хапвах, но с мярка. Сега като мине и Ивановден ще си направя 5-дневен разтоварващ режим, което горещо съветвам да направи всеки след тези продължителни и напоителни празници. А към края на март ще направя поредното гладуване, като отново ще започна сама в София и ще отида в клиниката само за захранването и да си почина. Ами, това е! А, да, за килограмите - не съм качвала, даже съм свалила още. Общо за 10 месеца съм свалила 17 килограма. Това е екстрата към лечението на д-р Емилова - хем здрави, хем красиви. А горещия ми съвет е - не чакайте да стане късно!
Биляна Хинова
Февруари 2004
Начало :: Карта :: История :: Център :: Болести :: Диагностика :: Терапия :: Програми :: Храни :: Цени
Резервации :: Въпроси :: Галерии :: Рецепти :: Статии :: Писма :: Видео :: Филми :: Форум :: Контакти |
