ЧЕСТОТА НА ХИПЕРИНСУЛИНЕМИЯ СРЕД ПОПУЛАЦИИ В РИСК

Д-р Л. Емилова, Д-р К. Милев, К. Александрова
(АМЦСМП "Д-р Л.Емилова")

Инсулиновата резистентност играе фундаментална роля в патогенезата на диабет тип 2 и свързаните с метаболитния синдром сърдечносъдови рискови фактори. Инсулиновата резистентност и хипериснулинемията са състояния, обуславящи наличието на хипертриглицеридемия и ниски концентрации на HDL холестерола [1,2]. Проспективни проучвания, в които плазмените нива на инсулина са използвани като индекс на инсулинова чувствителност, доказват че високите нива на инсулина са свързани с повишен риск от исхемична болест при мъжете [3,4,5,6]. Наличието на хиперинсулинемия служи за общ, но клинически изпитан маркер за наличие на метаболитни и хемостатични нарушения – висцерално затлъстяване, прокоагулантно състояние и промени в нивата на растежните фактори, свързани с повишен риск от исхемична болест на сърцето [7]. В този смисъл големият изледователски интерес към разпространението на хиперинсулинемията в последните години е оправдан. В България до момента не са провеждани проучвания върху честотата на хиперинсулинемията сред популации в риск.

Ето защо, ЦЕЛ на настоящото проучване е да определи честотата на хиперинсулинемията сред извадка, суспектна за риск от хиперинсулинемия; да се направи характеристика на извадката по възраст, пол, BMI статус, наличие на диабет.

Материал и методи: Проучването има трансверзален дизайн и е проведено през периода 2004 – 2005 год. Участват 1433 души (604 мъже и 766 жени) на средна възраст 46,1 ± 12,6 год. Разпределението на участниците по възрастови групи е представено на Фиг. 1.

Фиг. 1. Разпределение на извадката по възрастови групи (n=1433)

В проучването са включени пациенти на АМЦСМП "Д-р Емилова" с показания за изследване на ОГТТ. Преценката за провеждане на теста за хиперинсулинемия е клинична, като водещите критерии, правещи лицата суспектни са екстремно затлъстяване (ИТМ>30), бързо покачване на телесната маса, необичайно засилен апетит, симптоми на хипогликемии, клинично изявен, латентен захарен диабет тип 2 или фамилна обремененост.

Критерии за диагностициране на хиперинсулинемия:

• инсулин 0’ > 15
• инсулин 60’ или инсулин 120’ > 5 * инсулин 0’
• инсулин 120’ > инсулин 60’
• инсулин 60’ или инсулин 120’ > 80
• индекс HOMA [(инсулин 0’ * глюкоза 0’)/22,5] > 2.2

Критерии за захарен диабет:

• глюкоза 0’ > 7,0
• глюкоза 120’ > 11,1

Лабораторна методика – при лабораторните тестове е използван е биохимичен анализатор Abbott Alycon 300 (кръвната захар е измервана в mmol/l, а серумният инсулин в mIU/l); Анализатор на телесната маса – TANITA (Body composition analyzer type TBF-300M), функциониращ на принципа на биоелектричен импеданс.

Етични съображения: Участието в проучването е на доброволен принцип.

Измерени са следните средни нива на глюкоза и инсулин:

Резултатите от ОГТТ показват по-високи стойности на кръвната захар и инсулина при мъжете (Таблица 1).

Таблица 1. Стойности на кръвната захар и инсулина в 0-в, 1-ви и 2-ри час от обремяването с глюкоза, по пол (n=1370)

В зависимост от възрастта се наблюдава в групите над 45 год. завишаване на кръвната захар след обременяване, съчетано с по-ниски нива на инсулина (Таблица 2). Това е критерий за напредващо с възрастта ендокринно изчерпване на панкреаса.

Таблица 2. Стойности на кръвната захар и инсулина в 0-в, 1-ви и 2-ри час от обремяването с глюкоза, по възрастови групи (n=1370)

74% от участниците с хиперинсулинемия имат затлъстяване (Фиг. 2).

Фиг. 2. Разпределение на участниците с хиперинсулинемия по BMI статус (n=1370)

По отношение на измерените стойности на кръвната захар и трите групи участници (с нормално, наднормено тегло и затлъстяване) имат сравними резултати, докато нивата на инсулина се увеличават в зависимост от BMI (Таблица 3). Корелационният анализ подчертава наблюдаваната зависимост, като определя нейния регресивен характер по отношение на времето на измерване на инсулина: силата на зависимостта е най-висока за нулев час (r=0,41, p>0.05), като постепенно намалява за първи (r=0,24, p>0,05) и втори час (r=0,14, p>0,05).

Таблица 3. Стойности на кръвната захар и инсулина в 0-в, 1-ви и 2-ри час от обремяването с глюкоза, по BMI статус (n= 1370)

На 78,1 % от пациентите (1061 души) с хиперинсулинемия никога не е поставяна диагноза диабет. Въпреки това при 32,2 % от тях (342-ма) е установено наличие на диабет при постъпването в центъра. 16,2 % имат диагноза диабет тип 2 по-малко от 5 год. и 5,7 % - диабет тип 2 повече от 5 год. Тези резултати са в съответствие със съобщените данни от анализа на ролята на скрининга за диабет в общата практика в САЩ. I. Lawrence и A. Robinson регистрират, че 1/3 до 1/2 от случаите на диабет остават недиагностицирани и болните имат заболяване в продължение на 12 години преди клиничната му изява [8]. Същевременно авторите разкриват, че при диагностицирането 50 % от тези болни вече имат микросъдови усложнения и два пъти по-висок риск от макросъдови заболявания в сравнение с останалото население.

Теорията за инсулиновата резистентност като водещ фактор в патогенезата на диабета е нагледно доказана в Таблица 4. При пациентите с вече отключен захарен диабет кръвната захар е двойно по-висока при съизмерими нива на инсулиновата секреция на 120-та минута след обременяването. От друга страна по-високата глюкоза, съчетана със снижаване на инсулиновата секреция при групата с диабет над 5 год. показва изчерпване на ендокринните резерви на панкреаса.

Таблица 4. Стойности на кръвната захар и инсулина в 0-в, 1-ви и 2-ри час от обремяването с глюкоза, по наличие и давност на диабет (n=1370)

Заключение: Резултатите подчертават диагностичната стойност на скрининга за хиперинсулинемия. Установява се тревожно голяма честотата на хиперинсулинемия сред рисковия контингент. Най-засегнати са рисковите възрастово-полови групи: мъжете, хората над 55 г., както и тези със затлъстяване. Подценяването на приложението на скрининга в общата медицинска практика води до обезпокоителни тенденции в упражняването на ранен контрол на заболяванията, свързани с хиперинсулинемията и предотвратяване на усложненията от нея.

Литература:

1. Reaven GM. Role of insulin resistance in human disease. Diabetes 1988;37:1595-1607;
2. Laws A, Reaven GM. Evidence for an independent relationship between insulin resistance and fasting plasma HDL-cholesterol, triglyceride and insulin concentrations. J Intern Med 1992;231:25-30;
3. Pyorala K. Relationship of glucose tolerance and plasma insulin to the incidence of coronary heart disease: results from two population studies in Finland. Diabetes Care 1979;2:131-141;
4. Welborn TA, Wearne K. Coronary heart disease incidence and cardiovascular mortality in Busselton with reference to glucose and insulin concentrations. Diabetes Care 1979;2:154-160;
5. Eschwege E, Richard JL, Thibult N, et al. Coronary heart disease mortality in relation with diabetes, blood glucose and plasma insulin levels: the Paris Prospective Study, ten years later. Horm Metab Res Suppl 1985;15:41-46;
6. Yarnell JWG, Sweetnam PM, Marks V, Teale JD, Bolton CH. Insulin in ischaemic heart disease: are associations explained by triglyceride concentrations? The Caerphilly prospective study. Br Heart J 1994;171:293-296;
7. Bierman EL. Atherogenesis in diabetes. Arterioscler Thromb 1992;12:647-656;
8. Lawrence J, Robinson A, Screening for diabetes in general practice., Prev Cardiol 2003 Spring 6:78-84.

Начало :: Карта :: История :: Център :: Болести :: Диагностика :: Терапия :: Програми :: Храни :: Цени
Резервации :: Въпроси :: Галерии :: Рецепти :: Статии :: Писма :: Видео :: Филми :: Форум :: Контакти